Милиарди клетки в нашето тяло имат постоянна и огромна нужда от енергия. За да задоволим тази нужда, преобразуваме кислорода във въздуха в енергия чрез механизъм, наречен „оксидационна фосфорилация“. Този процес обаче има недостатък: кислородът е агресивно съединение, което може да повреди нашите протеини, клетки и тъкани. Приблизително 2% от кислорода, който дишаме, се преобразува в още по-опасни странични продукти, наречени реактивни форми на кислород (ROS), понякога наричани „свободни радикали“. Всички наши клетки са в постоянен контакт с кислорода, но тези, които формират белодробната тъкан (бронхи, алвеоли), са изложени на най-високото парциално налягане на кислорода, което се среща в тялото. Целият кислород, който снабдява клетките на тялото, в определен етап е в непосредствена близост до белодробните клетки. Затова те страдат в по-голяма степен от повреда в сравнение с другите клетки, особено защото ензимите, предназначени за борба със свободните радикали, са там по-кратко, отколкото в други части на тялото. От дългосрочна гледна точка това увреждане се натрупва, което води до преждевременно стареене на клетките.